Съществуването на държавата Израел - заплаха за достоверността на исляма

Какво става сега в Израел?

Израел навлезе в територията на Ливан, за да с е защити от атаките на Хизбула /терористична организация, която с ракети обстрелва територията на Израел/. Но тези събития далеч надхвърлят рамките на конфликт между два народа – те са нещо много повече от това. Арабите обявяват за своя главна цел създаването на Палестинска държава, но от 1948 г. /годината, в която се създаде Израел/ до 1967 г. Западният бряг и ивицата Газа бяха арабска територия, но Палестинска държава така и не се създаде.

Организацията за освобождение на Палестина - ООП, явно също няма тази цел. Тя е създадена през 1964 г. от Египет и Йордания уж с цел освобождение, но по това време тези земи все още са били арабска територия и не е имало какво на практика да се освобождава. Това означава, че арабския свят никога не е имал за цел създаването на Палестинска държава, а само използва страданията на палестинския народ като аргумент срещу Израел. Какво тогава доминира в политиката на арабите? С една дума - исляма.

Ислямът е основан през 622 г. от Мохамед, обявил се за пророк на Бога. Затова трябвало да бъде приет от евреи и християни, които имали Свещеното Писание. Отишъл в Ерусалим за да бъде приет от евреите, които обаче грубо го отхвърлили. Не намерил по-топъл прием и при християните. Тогава той се обявил за пророк на арабите, които нямали Свещените Писания по това време и като нямали, той им направил Корана. Мохамед започва да твърди, че евреите и християните са се провалили в изпълнението на Божията воля. По тази причина Бог отнема от тях всичките Си благословения първоначално дадени на Авраам /Битие 12:1-3/ и ги дава на него /Мохамед/, който не се бил провалил. Авраам бил идеалната личност за Мохамед. Той не е бил евреин, въпреки, че е родоначалник на еврейския народ, /както и на много други народи/, защото еврейската нация се е формирала значително по- късно, на планината Синай, където Бог дава Закона Си. Авраам не бил и християнин, защото и християнството възникнало значително по-късно. Така Авраам не е бил сред провалилите се. “…в теб ще се благославят всички земни племена…” Битие 12:3, казва Бог на Авраам и Мохамед приписва това благословение на себе си. По този начин оправдава намерението на исляма да завладее целия свят. Ислямът дели света на две части. Вече завладян и такъв, който тепърва трябва да бъде завладян. На тази цел служи и Джихад – свещената война. Но през 1948г. по решение но ООН евреите се върнаха в земята си и държавата Израел се възстанови. Това противоречи на едно от основните учение на Корана или исляма, а именно, че Бог е отнел благословенията Си от евреите – земята все пак си е тяхна. По този начин самото съществуване на държавата Израел се превръща в заплаха за достоверността на исляма. Затова тази държава трябва да бъде унищожена. И Ислямът започва да търси съюзници на Запад. Арабските държави опитват това чрез петрола, но не се получи. Тогава? Под заплаха трябва да бъде поставен живота на хората. А хората са свикнали със своя комфорт и ако той бъде нарушен, те може и да се огънат. И наистина ислямът получи и доста отстъпки.

След 11.09.2001г. изненадващо започна да се твърди, че ислямът е религия на мира. А тези, които осъществиха терористичните актове по света, не били представители на чистия ислям. Но ислямът е обявил смъртна присъда на всеки, който е отстъпил от Бога. Както казахме в началото, това са главно евреите и християните. Може ли да бъде победен исляма? Светът започна да се огъва. Всяка световна сила иска да се отърве от евреите. Защо? Ако унищожиш посланиците, по принцип премахваш посланието. Но ислямът е духовна сила, която може да бъде победена само от друга духовна сила, която няма страх от смъртта. “А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване, защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт..” Откр. 12:11. Това е призванието на Църквата. Тук земните оръжия не помагат, а само Божията любов. Църквата е призована да занесе Евангелието и Божията любов до ислямистите. На тях Коранът им обещава райско блаженство, ако загинат в битка с неверниците. Дори и малки деца са готови да загинат, отнемайки живота на немюсюлмани. И само любовта може да спечели ислямистите за Евангелието. На света вече няма сигурно място, защитено от тероризма. Не е сигурно и при нас в България.

Пред Църквата стои въпроса: готови ли сме дори с цената на живота си да занесем Благата вест на мюсюлманите?!