Имало ли е възкресение?

Едва ли има човек в съвременния цивилизован свят /към който естествено се числи и България/, който не е чувал историята за Възкресението. Но мненията за нея са много различни. Повечето хора не вярват във възкресението, но най-често причината е, че “това просто не може да бъде”. Явно е, че хората умират и не възкръсват и тази история положително трябва да е легенда, мит, израз на човешката мечта за безсмъртие. 

Но дали наистина е така? Светът около нас е пълен с доста невероятни неща. Преди няколко века е изглеждало абсурдно земята да е кръгла, а още повече – да се върти. А как изглеждаше само преди десет години възможността да бъде забранена Комунистическата партия на Съветския Съюз? 

Аргументът “не може да бъде” е философски, а не научен или исторически. Затова нека не изпадаме в положението на шопа, който гледа жирафа и заявява: ”Те такова животно нема!” Нека за момент оставим настрана материалистическите си предразсъдъци и погледнем историческите факти. А какво означава “исторически факти”?

Човечеството съди за своята история по останалите от миналите времена документи. Когато някой исторически документ говори за дадено събитие, то се приема за достоверно, ако /1/ документът е автентичен, т.е. е писан приблизително по времето на описваното събитие, и /2/ ако е потвърден от поне още един или два преписа със същото съдържание. 

Документи, от които са намерени повече от 4-5 преписа, се считат от историческата наука за неоспорими. Източниците, от които можем да съдим за личността на Исус Христос, са книгите на Новия Завет и по-специално четирите евангелия. Като исторически документи новозаветните писания са уникални – открити са 24 633 преписа на целите книги или части от тях. В цялата история на човечеството не съществува никакъв друг исторически документ, който да е толкова сигурно потвърден. И за четирите евангелия е установено, че са написани преди 64 г.сл.Хр., т.е. малко след времето на събитията, за които разказват. Те са писани от преки свидетели на събитията или по техни разкази. Историческият, юридическия и литературен анализ на евангелията недвусмислено показва, че те нямат нищо общо с митологичната литература, а са исторически описания на очевидци. Впрочем, в това може и сам да се убеди всеки, който ги прочете поне веднъж внимателно. Също така много от събитията, описани в евангелията, се потвърждават и от странични, небиблейски източници. 

Следователно, ако подлагаме на съмнение информацията, записана в тези исторически документи, ние трябва неминуемо да подложим на много по-голямо съмнение цялата останала история на човечеството, например съществуването на Александър Велики или Юлий Цезар, да не говорим за хан Аспарух! 

И така, какви са фактите около възкресението на Исус Христос?

Първият сигурен факт е, че Исус Христос е умрял наистина, противно на някои съвременни хипотези, че бил само припаднал. След като Пилат Понтийски го осъжда на смърт под натиска на юдейската тълпа /въпреки, че преди това официално го е обявил за невинен/, той дава заповед Исус да бъде бичуван. Това е било изключително жестоко наказание, при което жертвата е била бита почти до смърт с бич от преплетени кожени ремъци с вплетени в тях парчета кост и олово, при което кожата е увисвала на ленти, а целият гръб се е превръщал в кървава пихтиеста маса. След това наказание Исус е бил принуден да носи напречната греда на кръста си нагоре по пътя до хълма Голгота. По свидетелствата на очевидци той е бил толкова слаб, че не е могъл да изнесе гредата догоре и се е наложило друг да я носи. След това Исус е бил разпънат на кръст – един от най-ужасните и жестоки методи за екзекуция, използван само за роби, за крайни престъпници или бунтовници срещу римската империя. При този метод петите и китките на осъдения са били приковани на кръст с огромни железни гвоздеи и тялото е увисвало на ръцете. Това е предизвиквало спазми на гръдните мускули и е водело до задушаване. От време на време жертвата е успявала да се повдигне нагоре, за да поеме глътка въздух. Когато екзекуторите са искали да ускорят смъртта, те са пречупвали краката на жертвата, така че тя не е можела повече да се повдига нагоре. Смъртта е настъпвала малко след това от задушаване или сърдечна недостатъчност. Именно това са направили римските войници с двамата престъпници, разпънати заедно с Исус. При самия Исус пречупването на краката не е било необходимо, тъй като той е бил вече мъртъв. За да установи смъртта със сигурност, римският войник е пробол гърдите на Исус с копие и от тях са изтекли “кръв и вода”. Това е медицинско доказателство, че Христос е умрял от сърдечна недостатъчност и изключва възможността той да е бил само изпаднал в безсъзнание. Пилат е позволил тялото да бъде свалено от кръста едва след като смъртта е била установена от четирима екзекутори, на които това им е било работата и които добре са можели да различат един умрял човек. 

След всичко това Исус е бил погребан според юдейските обичаи. След ритуалното измиване тялото на мъртвия е било стягано в ленти от ленено платно, напоено със смес от течни и прахообразни ароматни вещества. Тези погребални одежди са образували нещо като гипсова обвивка, която много трудно е можела да бъде свалена. Главата е била увивана в отделно парче плат. Така подготвеното тяло на Исус е било положено в скален гроб, който е представлявал пещера с малък отвор. Гробът е бил затворен с огромен камък, тежащ между 1 и 2 тона, търкулнат по специален улей надолу към отвора на пещерата. През камъка е бил опънат шнур, прикрепен от двете страни с глинен печат. Печатът е бил белязан със знака на римския управител. По онова време в римската империя гробовете са били запечатвани по този начин, за да бъдат защитени от ограбване. Отварянето на гроб навсякъде се е наказвало с висока парична глоба, само в Палестина това наказание учудващо е било заменено със смъртно. По молба на фарисеите Пилат е изпратил на гроба стража. Римската стража се е състояла от 4 до 16 изключително добре обучени и дисциплинирани професионални войници. Обикновено четирима от тях са били разполагани непосредствено пред пазения обект, а останалите са спели в полукръг пред тях с глави, насочени навътре. Така евентуалните крадци е трябвало първо да преминат през спящите. На всеки четири часа постът се е сменял. Ако един от войниците е заспял на пост, всичките 16 са били убивани. 

И така, евреите и римляните най-старателно взимат всички мерки, за да бъдат сигурни, че Исус е мъртъв и ще остане в гроба. 

Но на третия ден след неговата смърт печатът на гроба се оказва счупен, двутонният камък на входа – отместен от скалния масив, а образцовата римска стража панически напуска поста си и отива при еврейските главни свещеници да търси закрила от сигурното смъртно наказание. Гробът е празен! Погребалните одежди лежат непокътнати по форма и положение върху каменната плоча, но тялото не е в тях. 

Това е един исторически факт, който никой досега през всичките 2000 години, изминали оттогава, не е успял да опровергае. А такива опити е имало много и те още продължават. Още тогава всички власти, и римските, и юдейските, са били много силно заинтересовани да докажат, че Исус е мъртъв. Най-лесният начин да се смаже завинаги зараждащото се християнство, би бил да се покаже трупът на Исус. Ако възкресението не беше истина, Ерусалим би бил последното място, откъдето щеше да тръгне християнството – там всички са били добре осведомени за случилото се и всяка лъжа или заблуда би била много бързо разобличена. Но не само, че това не е станало – забележителен е фактът, че за събитие, придобило такава публичност, никога нито един-единствен историк, свидетел, противник не е записал, че е видял мъртвото тяло на Исус. Както казва Том Андерсън, бивш президент на Асоциацията на адвокатите в Калифорния: ”Когато се стигне до свидетелства против възкресението, тишината на историята е оглушителна.” 

Затова пък има голямо множество свидетели, които са видели Исус жив след възкресението му. Свидетелствата на тези очевидци не могат да бъдат пренебрегнати или обявени за халюцинация, тъй като /1/ учениците му не са очаквали възкресението и са били крайно изненадани да го видят; /2/ Исус е видян от множество хора с различна нагласа и реакции, включително и враждебно настроени и невярващи; /3/ Исус е видян от 500 души наведнъж, което изключва възможността за халюцинация. 

И така, и юдеите, и римляните добре знаели, че гробът е празен и че нямат никакво обяснение за това. Затова се е наложило юдейските власти да подкупят римските войници, за да излъжат, че през нощта, докато са спели, учениците на Исус са дошли и са го откраднали /интересно как са разбрали кой го е откраднал докато са спели/. 

Но нека разгледаме тази възможност, тъй като и до днес тя е най-често срещаното обяснение на празния гроб. /1/ Учениците са били крайно изплашени след арестуването на Исус. Още тогава са се разбягали и са го оставили, а най-храбрият му ученик Петър, се е отрекъл три пъти от него. След смъртта му всички са стояли заключени вкъщи в страх от властите. Мисълта тези отчаяни и уплашени до смърт хора да тръгнат да крадат тялото на Исус, е доста абсурдна. /2/ Вече описахме структурата и дисциплината на римския пост. Дори само един римски войник би могъл без никакво затруднение да се справи с десетина галилейски рибари и селяни. /3/ Дори ако приемем, че стражата е заспала на поста си /което е абсурдно/, отместването на двутонния камък от входа на гроба неминуемо би я събудило. /4/ Дори ако приемем всички тези невероятни възможности, ако някой би тръгнал да краде тялото, той естествено би го откраднал заедно с погребалните одежди. Втвърденият от ароматните вещества ленен калъп никога не би могъл да бъде свален от тялото и оставен в същото положение, докато крадците изнасят голото тяло под носа на спящата римска стража. Фактът, че еврейските власти не успяват да измислят никаква по-правдоподобна версия, за да обяснят празния гроб, говори за тяхната пълна безпомощност. Възкресението е единственото обяснение на всички изложени обстоятелства. 

И така, и евреите, и римляните нямат никакво средство за противодействие на християнството, което се разпространява лавинообразно в Ерусалим, като се основава на факта на възкресението. Единственият начин да се справят с него е бруталното насилие. Но учудващо – последователите на Христос вече нямат нищо общо с онези объркани, уплашени и отчаяни хора, които се заключват и не смеят дори да кажат, че са били негови ученици. Същият Петър, който се отрича три пъти от своя Учител, сега проповядва по площадите на Ерусалим и в храма за неговото възкресение. Големи множества повярват и с готовност понасят всички преследвания, несгоди, лишения и дори смърт – тогава да бъдеш християнин никак не е било “престижно”, а доста опасно. Въпреки многото опити за унищожение, християнството се разпространява така, че заради него дори се променя летоброенето на цивилизования свят. И нека повторим още веднъж – цялото християнство и съществуването на църквата се крепи единствено на неоспоримия исторически факт на възкресението на Исус Христос. 

И така, след като се запознахме със свидетелствата за истинността на Христовото възкресение, нека си зададем и най-съществения въпрос: А защо беше всичко това? Този, който можеше да възкръсне, не можеше ли просто да избегне смъртта? Защо се остави да го измъчват, да го бият, да му се подиграват, да го заплюват и накрая да го убият по такъв ужасен начин? 

Колкото и да е учудващо, отговорът е: Заради теб! – Защото в твоят живот ти си вършил и продължаваш да вършиш зло и това зло те отделя от Бога, твоя Творец и Господар. Но Бог толкова те обича, че заради теб стана човек, като се въплъти в Исус Христос и доброволно понесе наказанието за твоите грехове. Съдията, който трябваше да те осъди, сам пое върху себе си твоята вина, за да може да те оправдае. Неговата смърт на кръста беше изкупителната жертва за твоя живот. Въз основа на тази жертва сега ти можеш да получиш Божията прошка и вечен живот. Бог не ти поставя никакво условие за това – Той вече е извършил всичко необходимо за твоето спасение. Сега Той ти го предлага и от теб се иска единствено да го приемеш. А това става, като с простичка вяра се покаеш пред Бога за греховете си и приемеш жертвата на Господ Исус Христос лично за себе си. 

Нека чуем какво казва самият Исус:

“Истина, истина ви казвам: който слуша Моето учение и вярва в Този, който ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.” 

“Ето, стоя на вратата и чукам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той – с Мен.” 

“Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре вовеки.” 

Вярваш ли ти това?