На 13 февруари 2011 г. гост на ЕПЦ - гр. Плевен бе п-р Атанас Атанасов, преподавател във Висш евангелски богословски институт - София. Темата на проповедта му бе "Растеж и развитие на църквата" -  Лука 22:31-38; Лука 12:54-57; 1 Кор.10:23,24,31

Божиите слова са ни дадени, за да ни водят в развитие и растеж. Религиозната и социална опитност би трябвало да ни направят по-опитни християни. Така ли е за нас?

Разпознаваме ли времето, в което живеем? Времето на църквата и личното време на всеки от нас. Беше време, когато Исус изпращаше учениците Си, за да проповядват и изцеляват.  Те се радваха, че духовете им се покоряваха, но Той им каза: "Радвайте се, че имената ви са записани в Книгата на живота". За близките приятели на Исус времето протече бързо - за около две години. В Лука 22: 31-38 Исус изговаря пророческо слово за нов период. Църквата трябва да защити идентичността си. Вярата на последователите ще бъде поставена на изпит - всички ще бъдат пресяти като жито. Може би днес твоята вяра е намаляла поради неосъществено очакване, поради несбъднати мечти. Днес като Петър казваме: "Готов съм да умра за Теб, Господи!" Дали е така? Има време за пророкуване и време за устояване! Бог очаква да разпознаваме духовното време. Ако ние виждаме белезите на духовното време и не желаем да го засвидетелстваме така както Бог ни го явява, тогава ние сме лицемери. Обиждаме ли се от това? Може би се оправдаваме? Христос не грешеше в Своята квалификация към съвременниците Си. Божието слово ни предупреждава да видим днешния ден и да направим изводи. Позволява ли ни нашата християнска зрялост да запазим вярата си и да приложим виждане? Казваме ли като Ананий, Мисаил и Авденаго: "Имаме морална отговорност да не се покланяме на онова, което не е Бог! Нашият Бог може да ни спаси, но дори да не го направи, ние няма да се поклоним на златния образ!"

Които са израснали според Божия стандарт знаят кой е Бог и кои сме ние - иначе сме склонни на компромиси и не на християнска зрялост. Нека да имаме доверие в думите на Бога! Исус каза на учениците Си: "Сега е време, когато трябва да свидетелствате" - те бяха "пресяти", затова Той се молеше вярата им да не отслабне. Дошло ли е времето Бог да търси нашата християнска зрялост? Проповедникът казва: "Не сме призвани само да вярваме, а да страдаме за Христос". Днес е предизвикателно време, стрелите на дявола са по-активни. Християнската вяра не е свързана само с извода: "Духовете ни се покоряват". Как се държиш, когато не усещаш реалното присъствие на Бог в своя живот? 1 Кор. 10:23, 24, 31 "Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно. Никой да не търси своята лична полза, но всеки - ползата на другия. И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава." В тези стихове има дълбоко философско и богословско съдържание. Отнасят се за зрелостта на християнина. Коринтските християни са пред дилемата дали да ядат идоложертвено. Новоповярвалите питат: Кой грях е голям, кой е малък? Къде е границата? Павел им отговаря: Всичко е позволено, но не всичко е полезно! Християнската зрялост разбира кое е полезно!

Готов ли си да жертваш свободата си, за да избереш полезното за теб и за тези около теб? Християнската зрялост е тест - моята зрялост ме кара да отстъпя крачка назад от това, което е позволено, но не е полезно нито за мен, нито за тези около мен. Всичко това е свързано с Божията слава. Нека всичко, което вършим да е за Негова слава. Това ще покаже кой е силен и кой слаб. Зрели ли сме? Всеки прави лична оценка. Призвани сме да живеем за Божия слава. Радваме се на Божиите чудеса, но да не скърбим, когато Бог мълчи. Да ходим с вяра, не с виждане. Да приемем Божието слово, твърдостта му, изобличението му и да видим перспективата, която ни дава. Призовани сме да сме святи, както е свят Нашия Отец!