Причините са много и ето едни от тях:

1. Жените мислят, че Божията благодат ги защитава и им дава повод за непокорство - използват Божията благодат за извинение за непокорството си. Когато жената от позицията на човешката си праведност не се покорява на съпруга си, тя се заблуждава, че Бог няма да й търси сметка.

2. Много жени не се покоряват от страх, че мъжът им може да направи нещо, с което да им напакости.

 

3. Много жени не се покоряват на мъжете си, защото се страхуват, че мъжете им ще се провалят във водачеството си. Т.е. страхуват се, че мъжът им безотговорно  ще разпилява парите, няма да поема отговорност за храна, дрехи, заплащане на ток, вода и други семейни разходи.

4. Някои жени не се покоряват поради голямата си гордост, която таят в себе си. Поради това, че печелят повече от мъжете си, че са по-образовани, по-красиви и  имат високи позиции в обществото, те не смятат да се покоряват на мъжете си.

5. Често, когато  жената е вярваща, а мъжът невярващ, у нея се явява дух на превъзходство и смята, че мъжът й не заслужава нейното покорство.

6. Нарушената връзка между любовта на мъжа към жената също е причина за нейното непокорство. Ако една жена не е обичана, тя не желае да се покорява на мъжа си.

Форми и проявление на непокорната жена:

1. Дразни мъжа си с думи и поведение.
2. Не възпитава децата си.
3. Харчи повече и пръска пари за излишни неща.
4. Сравнява мъжа си със чужди мъже и проявява интерес към тях.
5. Критикува, обижда и наранява мъжа си пред други хора.
6. Никога не се съобразява с мнението на съпруга си и неговите желания и решения.
7. Не приема съвети от мъжа си.
8. Подценява мъжа си и не го обича.

Покорство и непокорство в сексуалната сфера

Покорната жена поддържа добро общение с брачния партньор в дух, душа и тяло. “Жената нека се подчинява във всичко на своя мъж” Ефес.5:24. Думата “всичко” включва покорство и в сексуалната сфера. Тя е изключително важна за мъжа - там е неговата мъжественост и благополучие. Покорството в тази сфера дава сексуална защита за двамата брачни партньори и силно въздействаща сила върху мъжа й. Сексът е най-фината и нежна област от общението на брачната двойка. Така мъдрата жена трябва да изгражда тази област за радост и благословение в брака.

Непокорните християнки отхвърлят мъжете си в секса и с това създават проблеми в брака им. Непокорството тласка мъжа към изневяра, алкохол, наркотици, насилие. Ако жената е непокорна и отхвърля съпруга си, това ще съсипе, а понякога може и да разруши брака.

До кога жената трябва да се покорява на съпруга си?

Жената трябва да се покорява на мъжа си, докато заповедите му не карат жена му да наруши Библейска заповед или не е в разрез с вярата й. “Жени, покорявайте се на мъжете си, както прилича в Господа” Кол.3:18.Може да се появи ситуация при която жената се чуди как да постъпи - на Бог ли да се покори или на мъжа си? Много е важно тя да прецени - ако се подчини на мъжа си, дали няма да съгреши пред Бога и да наруши Библейска заповед. Затова жената трябва да се съпротиви, но да остане с покорен дух и да не изпада в бунт срещу мъжа си. Ако обаче се отнася за някои християнски мероприятия - ходене по семинари, конференции и мъжът й забрани да ходи на тези места, то тя трябва да му се покори.

Кога жената може да поеме властта в къщи?

Всяка вярваща жена, независимо дали мъжът й е вярващ или невярващ, трябва да помогне на мъжа си да осъзнае, че той притежава властта в семейството, както и да му помогне правилно да използва тази власт в живота на семейството.

Съществуват обаче ситуации, при които жената може да поеме властта вкъщи:

1. Когато мъжът й отсъства от дома за по-късо или по-дълго време.
2. Когато през деня тя е сама с децата си, а мъжът й е на работа, тя трябва да упражнява власт при възпитанието на децата си.
3. Когато мъжът е болен и няма възможност да изпълнява задълженията си.
4. Когато мъжът отказва да поеме водачеството в дома, не изпълнява семейните си задължения, дори бяга от тях.
5. Когато мъжът е погълнат от кариерата и бизнеса си и няма време за жена си и децата си.
6. Когато жената е без брачен партньор с децата си.

Съществуват и други ситуации при които жената трябва да поеме управлението на дома си, но тя трябва винаги да запазва покорно отношение към съпруга си и да е готова да му отстъпи водачеството.

Жената само на своя мъж ли е подчинена?

“Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа” Ефес.5:22 – този стих изключва подчинение на други мъже в интимната сфера. Когато жената се покорява на мъжа си, тя е защитена, закриляна и освободена жена. Когато съпругът има Библейска ревност към жена си, с тази Библейска ревност той я предпазва от подчинение на друг мъж.

Как да се покори една жена на мъжа си, когато той злоупотребява с властта си, като навлиза в царството на насилието?

Първо, жената нека внимателно да прегледа живота си, дали с непокорството не провокира “властта” на мъжа. В много случаи на насилие е така, както Соломон пише в Притчи “Уста, които предизвикват плесници”.Когато жената търпи насилие, трябва да изпита себе си и да види дали тя не е предизвикала мъжа си към това. Ако насилието продължава, то тя трябва да поговори с мъжа си, да му покаже греха и да му помогне да излезе от това състояние. Ако все пак той продължава с насилието, тя има право на временна раздяла с него, за да му даде време за размисъл.

Как да реагира жената, ако мъжът е пасивен и не желае да употребява властта си?

Жената трябва да разговаря със съпруга си и да му помогне да осъзнае, че той е глава на семейството, притежава власт, дадена му от Бог  и че трябва да упражнява тази власт. При такива разговори е нужна голяма мъдрост от Бога, защото понякога жената със своето непокорство блокира мъжкото управление, парализира го и го унищожава самата тя.

Как да се покорява една вярваща съпруга на невярващия си съпруг?

Текстът от 1 Петрово 3:1-7 “Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си, като видят, че вие живеете в боязън и чистота..” много ясно говори за този проблем. Вярващата жена  с обходата си на покорство може да доведе съпруга си при Бога. Не с молитва, не с проповядване, а с покорство. Такова покорство, при което тя запазва вярата си и в същото време спазва Библейските принципи. Жена, която има мъдростта да съчетае покорството към невярващия си съпруг с вярата си в Бога, притежава уникална сила.

Според текста в 1Петр.1:1-7, Господ е заповядал на жената не да проповядва на мъжа си, а с християнския си начин на живот да го доведе до покаяние. По този начин Бог предпазва мъжа от богохулство и присмивателство спрямо жената. Защото ако с думи проповядваме за Божиите стандарти, а не можем да ги подкрепим с делата си, то ставаме причина да се похули Божието име.

Вярващата жена е длъжна преди всичко да се покорява на невярващия си брачен партньор. Тя трябва да разпознава, че върху него почива Божията власт и че тя има задължение пред Бога да се покори на тази власт в библейските граници. На много жени им е трудно, защото понякога невярващите им съпрузи пият, нагрубяват ги, насилват ги и те се страхуват да се покорят.

Една част от вярващите жени, притежават “комплекс за духовно превъзходство”, което се изразява в това, че не уважават мъжете си. Те може да са добри съпрузи и бащи, изпълняващи задълженията в дома си и само поради факта, че те са невярващи, жените им не ги уважават. По този начин жените се съсредоточават върху отрицателните черти на мъжа си, не го почита като съпруг и баща, третира го като човек “втора ръка”.Жена с такова мислене не може да се покори на мъжа си.

Една такава жена, с такъв “комплекс” се подигравала на идеите и ценностите на невярващия си мъж, на неговите думи, мнения и реакции. Един ден отишла на работното му място – той бил малък шеф на един офис.  Жената останала удивена от огромното уважение, което оказвали към него колегите му, секретарката и неговия шеф. Забелязала как младата секретарка го гледа с уважение и обожание. Жената се прибрала вкъщи и плакала с часове и след като се съвзела поискала прошка от мъжа си. Едва тогава осъзнала положителните му черти на добър баща, добър съпруг и добър служител. Тя осъзнала, че досега не го е уважавала поради факта, че той  не бил по неин образ и подобие, не бил като пастира или като другите духовни братя.  Той просто бил невярващ.

Колко от жените в църквата имат този комплекс? Често невярващите мъже превъзхождат вярващите по грижите си за брака и семейството, но жената не оценява това, защото за нея мъжът й просто е невярващ.  Колко ли жени трябва да се каят за това, че не се покоряват на невярващите си мъже. Когато жената не се покорява на мъжа си, тя става подвластна на духа на непокорството, който я владее. Римл.6:16 гласи: “Не знаете ли, че на комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи на когото се покорявате…?”

 

Как един вярващ съпруг да се справи с непокорната си съпруга?

В 1Петрово 3:7 е отправен съвет към мъжете как да живеят с жените си – “като по-слаб съсъд /пол/, т.е. да им отдават почит:

“Така също и вие, мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд  и отдавайте почит на тях, като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не бъдат възпрепятствани молитвите ви”. Всеки мъж, по примера в Ефес. 5:22-31 трябва да управлява дома си. Мъжът трябва да се обхожда с любов с жена си, да говори редовно с нея, да посочва грешките й, да й помогне да бъде покорна. Мъжът е длъжен да се моли с жена си и за жена си, ако се наложи  - да пости за нея, за да я освободи от духът на непокорството.

Ако жената продължава да е непокорна, то мъжът й трябва да разбере, че това е време за смирение и чакане пред Бога.

Какво можем да кажем, като заключение?

Всяка вярваща жена трябва да прегледа живота си и да види сферите, в които е непокорна. Тя трябва да изповяда греховете си и да се покае за своето чародейство.

Има начин да се научим да се покоряваме. Покорството е лично и доброволно решение да се покорим на Божието Слово, което ясно и категорично казва: “Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност пред Господа.”

Има две мощни сили, които ни правят способни да си  покоряваме на Бог и на мъжете си. На първо място това е любовта към Бога и към брачния партньор. На второ място – страхът от Бога и от брачния другар. Ако обичаш – то ти се покоряваш. Ако имаш страх от Бога, то ти ще се покориш и в най-трудните моменти, дори  когато не искаш да се покоряваш.   Едно от служенията в църквата, наречено “духовно майчинство” е описано в Тит 2:2 и призовава старите жени да наставляват и съветват младите жени, как да се покоряват на мъжете си, за да не се хули Божието учение.   Ако това служение се въведе в църквата, то младите жени ще бъдат научени да се покоряват на мъжете си, да ги обичат и да ги уважават.

Бог е определил властта и покорството в брака да бъдат като две страни на една монета – това са две страни на един и същ процес – изграждане на брака ни и саможертва.  В основата на властта и покорството в брака стои отдаването и посвещението на брачния другар. Отдаването е вид ценене на другия човек. Това ценене е толкова високо, че искаш да се жертваш заради него така, че брачния партньор да може да развие по-пълноценно своята личност.