Победа над: отрицателните мисли, нелогичните чувства, пороците - 2 Кор. 10:3-6
(по книгата на Нийл Андерсън "Разчупване на оковите)
Най-сетне можеш да бъдеш свободен. 1 Тим.4:1 “А Духът изрично казва, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамителни духове и бесовски учения…”
а. Тъмната страна наистина съществува. Повечето християни са оковани във веригите на тъмнината в духовния свят. Те са управлявани от определени начини на мислене, навици и поведение, блокиращи тяхното израстване. Християните за жалост са неподготвени да се справят с тъмния свят на сатанинското царство, както и да служат на тези, които се нуждаят от освобождение. Духовният тормоз, причинен от силите на тъмнината, подтиква ума, емоциите и волята към ръба на гибелта – самотно съществуване на вътрешно безпокойство и болка.
б. Бог иска да бъдем зрели и свободни. Победата и плодотворността на християнина се определят от схващането за зрелостта и свободата.
1. Зрелостта – преди да пораснем напълно в Христа, ние трябва да спечелим победа над тъмната страна – небесните началства и власти. Ефес.4:13-15; Ефес 6:12; 2Петр.1:3. Книгата “Победа над мрака” отговаря на тези въпроси:
- Кои сме ние в Христа – нашата самоличност.
- Как да живеем чрез вяра, да ходим в Духа и да обновяваме ума си.
- Как да се справяме с емоциите и травмите от миналото чрез вяра и прошка.
2. Свободата - Гал. 5:1 “…стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново под робско иго.”
- Бог желае да бъдем свободни.
- Той ни предупреждава, че има опасност да изгубим свободата си. Ние сме свободни в Христа, но дяволът иска да ни заблуди за да повярваме, че не сме, т.е. да не живеем в свободата, която е нашето наследство.
- Вярваме в освобождаването в един миг, защото Бог е, Който го прави и в едно бързо израстване “в мярката на раста на Христовата пълнота.” Исус Христос е, Който разчупва оковите на мрака!ЧАСТ ПЪРВА: Да бъдем смели. Нашето положение на свобода, защита и власт в Христос.
Не трябва да живеем в сенките на мрака. Една млада жена преди да направи неуспешен опит да се самоубие със свърхдоза хапчета, написала молитва до Бога: “Скъпи Боже, къде си? Как можеш да гледаш и да не ми помагаш? Толкова ме боли, а теб дори не те интересува. Ако те интересуваше, щеше или да прекратиш това, или да ми позволиш да умра, ако ме обичаш, но ти сякаш Си толкова далече. Не Те чувам, не мога да почувствам, нито да Те видя, но се предполага, че вярвам в Теб. Господи, чувствам тях и чувам тях. Те са тук. Знам, че съществуваш, Боже, но те са по-реални за мен сега. Моля Те, нека някой ми повярва, Господи. Защо не направиш това да престане? Моля Те, Господи, моля те! Ако ме обичаш, ще ми позволиш да умра. Една изгубена овца.”
Много християни страдат подобно на тази жена - чуват гласове, които ги контролират, натрапчиви мисли, които ги тормозят постоянно и подтикват към самоубийство или просто да се върнат в греха. Други, които пък не чуват гласове имат толкова объркани умове, че не могат да живеят ползотворен живот в Христос, не могат да се молят, не могат да четат Библията, блуждаят и едничката им цел е да изтраят докато дойде Христос да ги вземе.
Обичайни НЕПРАВИЛНИ възгледи за оковите - заблудите
Първи неправилен възглед - Демоните бяха активни, когато Христос бе на земята, но тяхната дейност е намаляла днес. Християните днес, както и преди участваме в духовна война със силите на тъмнината – Еф.6:12-17; 2Кор.10:3-5. От Словото Божие е видно, че царството на тъмнината все още съществува. Сатана иска да направи живота ни нещастен и да ни попречи да се наслаждаваме на наследството, което имаме в Христос. Ап. Павел точно посочва, че ние вярващите участваме в духовна битка срещу тъмните духовни сили, които се изправят срещу ПОЗНАВАНЕТО НА БОГА. Ако демоните не нападат вярващите, защо тогава ще ни предупреждава ап. Павел да се въоръжим срещу тях? Тази духовна война е неизбежна докато Христос дойде отново.
Втори неправилен възглед: Това, което Ранната църква е наричала демонична активност, сега възприемаме като душевна болест. Термини като: шизофрения, параноя, психоза и т.н. са просто етикети, класифициращи симптоми на психическо състояние. Но кой предизвиква тези душевни състояния на човека? Отговорът е демоните. Светските психолози предлагат обясненията си само от гледна точка на природния мироглед, като изключват Бога, още повече демоничното съществуване и участие. Изследванията, основани на научния метод за духовните проблеми на човека не са погрешни, но самия метод е непълен, защото пренебрегва влиянието на духовния свят. Според Словото Божие нито Бог, нито дявола се поддават на научния физически метод на изследване, защото нещата се случват в духовната област на първо място.
Трети неправилен възглед: Някои проблеми са психологически, а някои духовни. Тази заблуда предполага разделение между човешката душа и човешкия дух, каквото не съществува. Няма вътрешен конфликт, който да не е психологически, защото няма момент, когато нашите ум, чувства и воля да не участват в него. По същия начин няма проблем, който да не е духовен. Няма момент, когато Бог да не присъства в живота ни или когато да можеш спокойно да свалиш духовното си всеоръжие, защото си в безопасност. Битие 2:7 “И Господ Бог образува човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.”
Четвърти неправилен възглед: Християните не са обект на демонична активност.
Нищо не е нанесло по-голяма вреда на поставянето на диагноза за духовните проблеми, колкото тази лъжа. Ако Сатана не може да докосва Църквата, защо сме поучавани да облечем Божието всеоръжие, да противостоим на дявола, да стоим твърдо и да бдим? Защо ап. Павел описва взаимоотношенията ни с дявола и тъмните сили като двубой - война? Тези, които отричат възможността на врага за разрушение, са най-уязвими за него. 1 Петр. 5:8-9 “…Противникът ви дяволът, като рикаещ лъв, обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете му се, стоейки твърди във вярата…”
Пети неправилен възглед: Демоничното влияние личи само в крайно или насилствено поведение и сериозен грях. Макар и днес да има случаи като дивия демон наречен “Легион” – Лука 8:26-39 повечето християни, които страдат от демонична дейност живеят видимо сравнителен нормален живот. Те обаче преживяват сериозни лични и междуличностни проблеми и не могат да разберат защо така се получава. Тези искрено вярващи хора не знаят и се чудят какво в тях не е наред и защо не могат да се подобрят и да се зарадват в Христа. Демоничното влияние се проявява и личи във всяка форма на грях и душевен дискомфорт. Първата и най-основна стратегия на Сатана е ЗАБЛУДАТА. Ап. Павел предупреди: “… сам Сатана се преправя на светъл ангел; тъй че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата.” 2Кор.11:14-15. Така че, не няколко беснеещи демона пречат на Църквата да бъде успешна, а фината заблуда на Сатана и връзките на лъжата, с които е вързал така наречените “нормални” християни.
Шести неправилен възглед: Свободата от духовните окови е резултат на силов сблъсък с демоничните сили. Това е голяма заблуда. Никой не може да изгони Сатана чрез физическа сила – тропане с крак, удряне с юмрук в стомаха или бутане с ръка, за да падне вярващия на земята. Не можем да изгоним Сатана чрез гръмки заповеди, повтаряйки ги като заклинание или бумтяща музика, която стресира вярващите още повече. Свободата от демонично притеснение не е чрез сила – това е борба чрез Истината. Сатана е лъжец и той на всяка цена ще действа под маска, защото силата му е лъжата. Истината на Божието Слово прогласена с вяра, разобличава лъжеца и плановете му се провалят. Ние трябва да знаем нашата позиция в Христос и да я отстояваме. Не е нужно да надвикаш дявола или да го преборваш с мускули, за да се освободиш от влиянието му. Трябва да надделяваш над него с Истината. Вярвай, изявявай и действай според Божието Слово и ще противостоиш на сатанинската стратегия.
Грешки в служението на освобождение при силовия сблъсък:
Първа грешка - заповядване на демона да се прояви. Втора грешка - заповядване да напусне обладания човек. Това предизвиква голяма травма за човека. Макар и да има някакъв напредък, обикновено епизода се повтаря отново. Силата на Сатана е лъжата. Силата на християнина е познаването на Истината. Ние трябва да търсим Истината, а не силовия сблъсък. Ето какво казва Свещеното Писание: Йоан 8:32, “и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” Йоан 14:6, 16:13, 17:15-17; Еф.6:14; Фил.4:8
Пример: Драматичното наказание в Ранната църква - Деян.5:1-11 – Проблемът в Църквата беше лъжата и потъпкването на Истината. Затова Бог искаше Църквата да знае, че Сатана е лъжецът, който ще те унищожи, ако те накара да живееш в лъжа. Лъжата на дявола е в центъра на битката. Ето защо е важно да знаем: 2 Кор. 10:3-6 “…Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа..”
Сега разбираме ли откъде идват гласовете и объркването? Разбираме ли откъде произтичат разсейващите емоции и осъдителни мисли?
Но има нещо радостно и обнадеждаващо - Исус Христос е Освободител, защото Той е Пътят, Истината и Животът! Амин!