Смятам, че главната причина, поради която Бог ме кара да споделя с вас този проблем е, че и на мен самата клюката не ми е чужда. Аз не само съм слушала клюки…но също съм била и разпространителка на клюки, а също така и жертва на клюки…и нека ви кажа, че всички тези три аспекта са еднакво болезнени и огорчават Бога.

 

Когато например казвах на хората неща, които не би трябвало да споделям, аз често се опитвах да се оправдая със следните думи: “Ние наистина трябва да се молим за еди кой си, той /те/ имат този ужасен проблем…” Но обикновено, много често става така, че ние не се молим, а дискутираме надълго и нашироко по него. След това, разбира се, ни доставя голямо удоволствие да чуем последните “новости” относно някого или служението на някого. Аз често се опитвах да се оправдая като си мислех: “Е, добре е да зная какво точно става, освен това ми е необходимо да имам добра информация, за да знам как да се моля…”, което разбира се след това едва ли правех /В същност, ако бях прекарала толкова време на колене разговаряйки с Бога, колкото прекарвах с приятелите си на канапето разговаряйки, то сигурно до сега щях да бъда истинска жена по Божията воля!

Момента, в който започнах да осъзнавам този проблем “клюката”, настъпи в началото на нашето служение, когато започнахме нашата църква. Аз осъзнах, че с образуването на толкова много нови познанства и тесни връзки и приятелства, ние се превръщахме в инкубатор, който щеше да почне да излюпва и разпространява клюки…и да заразява всеки един, който вземе участие в тях. Аз започнах дълбоко да се замислям и да търся в Словото Божие отговор, а също така изнесох и няколко убедителни библейски урока пред женската група. Но Бог още не беше ми отворил напълно очите до момента, в който самата аз и нашето служение бяха заплашени да бъдат унищожени поради някои слухове и преувеличения, и това дълбоко ме нарани. Аз така се обърках! Започнах да изпитвам истинска горчивина и се питах как е възможно хората да говорят такива неща. Смятам обаче, че бях повече наранена от факта, че хората слушаха и приемаха информацията като потвърден факт. Аз се молих Бог да ви възпре! И наистина, не мина много време и Исус пое действието и какво стана: Той ми посочи грях - отгатни чий? Моя! Той ми напомни колко пъти аз самата бях посявала зърна на отрова в Христовото тяло и по този начин нанесла вреда на много репутации. По това време, аз не считах, че това е вредно за някого…но сега видях нещата от съвсем друга гледна точка. Исус ми даде да изпитам върху самата мен, как хората се чувстват и това бе ужасно! Той също ми посочи, че Той е най-много наскърбен от всички, когато Неговите чада са така нелюбящи един към друг.

Да кажа, че напълно съм победила този грях, чрез тази опитност не би било истина. Аз ежедневно бивам изпитвана и често пъти се провалям, но мога честно да кажа, че има голяма разлика в живота ми сега и че Исус е верен да завърши делото, което е започнал в мен.

Що е клюка?

Когато станем християни, ние се отричаме от “грубите грехове” като лъжа, кражба, пиене, измама, наркотици, прелюбодейство. Ние започваме да прекарваме все повече и повече с нашите нови приятели разговаряйки за Бога, за живота ни и за това, което става около нас изобщо. Безобидни неща … или само така си мислим. Нека погледнем по- точно: много често тези разговори са изпълнени с осъждение, слухове чути-недочути…. и всичко това е добре опаковано зад фасадата на загрижена християнска усмивка.

Знаеш ли, какво говори Словото Божие за клюката? Това не е просто “малък грях”, както някои смятат. Словото ни казва: “Аз / Господ/ мразя …опъки уста” / Притчи 8:13/; също така Той ни заповядва: “Да не обикаляш между людете си като одумник…” / Левит 19:16/. Бог също казва: “… те ходят от къща в къща и не само да бъдат праздни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори” /1Тимотея 5:13/. В Псалом 101:5 Бог също казва: “Който клевети скришно съседа си, него ще погубя…” Бог има предвид, че тези, които се отдават на клюкарство не Го почитат и са предадени на изопачен ум. Той поставя клюкарите наред с тези, които са неблагонадеждни, нелюбящи, неправедни, изпълнени със завист, каране, измама, убийци и мразещи Бога. След това Той казва, че тези, които практикуват тези неща са достойни за смърт, но това не ги възпира да продължават да участват в това и да насърчават други да вземат участие. /Римляни 1:28-32/. Това са тежки стихове и аз се свивам при мисълта за тяхното изпълнение. Между другото, не е необходимо дадено нещо да бъде лъжа, за да стане клюка. Много от нас си мислят: “Добре, това е истина…следователно мога да го споделя с когото си искам.” Но не е така! Да кажем истината с погрешни мотиви, често пъти е по- вредно, отколкото да кажем лъжа. В същност, ето една дефиниция за клюката, която е много точна: “Клюката е споделяне на нещо за някого, когато обаче споделеното не се отнася до разрешаването проблема на засегнатата личност.”

“И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брат си.” Матея 18:15. Смятам, че причината, поради която Бог е записал това в Библията, е факта, че Той добре знае колко сме слаби и нашата нужда от здрави ръководни начала.

Ако ние сме обидени, или видим някой, че е в грях, то ние трябва да отидем при тази личност и при никого другиго! Нека ви дам няколко примера: когато някой е съгрешил, каква е ползата да отидеш и споделиш това с някой друг? Какво биха помислили те за това? Ако ние ходим насам-натам и разказваме наляво и надясно за това “ужасно нещо”, което сме видели в живота на някого и питаме дали и “другите виждат това”, то ние ставаме причината да си създадат осъдително мнение и в края на краищата самите те да се спънат. Вместо това, нека се опитаме да възстановим този брат или сестра отново в общение с Бога. Това може да стане като им посочим техния пропуск или грях, с който Бог настоятелно иска да се справи. Но ако той /тя/ не послуша, то тогава трябва да се предприемат други стъпки. Бъди подготвен за тях, макар, че много често не се стига до там.

Повярвай ми, че моментите на моя най-интензивен духовен растеж са били тези, когато някой с истинска любов е идвал при мен и загрижено ми е посочвал грешките, които е видял в поведението ми. Аз съм благодарна за тези личности, които достатъчно са ме обичали, за да имат смелостта да ми открият това и да ми дадат възможност да се коригирам. “Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си да не би и ти да бъдеш изкушен.” Гал.6:1

Да поемем върху нас обидата на друг

Да споделяме нашите лични обиди или горчивина и да слушаме другите да споделят своите, в което трябва много да внимаваме. Ако някой например се е отнесъл грубо към близкия ти приятел и той дойде и ти се оплаче, то вероятно и ти “би поел обидата му”. Това означава, че и ти си обиден и вероятно ядосан на онази личност, която е оскърбила твоя приятел. Навярно по- късно те ще се разберат и всичко ще се прости и забрави, но тук има още един проблем… ти все още изпитваш горчивина. И слeдващият път, когато срещнеш въпросната личност, която е обидила твоя приятел, ти вероятно ще установиш, че не си му /и/ простил. Ето защо, ако ти веднага не отидеш и не се справиш с този проблем, то ти ще продължаваш да носиш в сърцето си горчивина, която ще изплува винаги на повърхността, когато името на тази личност се споменава.
Защо? Защото Бог не ти е дал същата мярка благодат да простиш, както е дал на твоя приятел. Ти не си “директно” обидения. Бог дава на смирения / обидения/ благодат /Яков 4:6/, а ти не си непосредствено обидения; ти просто “случайно” си бил въвлечен да чуеш нещо, което не би трябвало да чуеш. Разправията, която един такъв малък случай може да причини, може да обхване много хора и да бъде дълготрайна, зависи от това, колко хора са взели участие в нея слушайки. Ето защо ти самия виждаш колко е безотговорно да включваш другите в твоите обиди и огорчения. Доколкото аз разбирам нещата, ние нямаме право да отидем при някой друг освен при Бога и при този, който ни е обидил, освен ако наистина не знаем как да постъпим. И дори тогава ние трябва да отидем за съвет и то не “при нашия най-любим приятел,за да разговаряме с него.

Разликата между съвет и клюка

Много от клюките и одумничествата минават под маската “да се посъветваме”. Няма нищо погрешно в това да бъдеш посъветван, ако наистина разговаряш със СЪВЕТНИК. Съветникът е такъв човек, който е зрял в Господа, който ще те насърчи в добри дела, ще търси да те помири, ще ти посочи греха и ще ти помогне при разширяването на проблема, но също така, той не би разказал това на някой друг и сам не би се спънал; съветникът е човек, който преди всичко и на първо място търси Божията воля, а не твоята. /Една такава личност, в повечето случаи има ръководна роля в църквата или в дадена група/. Страхувам се, че това ще изключи 95% от хората, при които ние най-напред бихме изтичали, за да потърсим съвет в настоящия проблем. Ако ние наистина се нуждаем от съвет, то трябва да го получим. Но в повечето случаи, когато ние споделяме нещо с някого, ние не търсим разрешението; ние просто търсим съчувствително ухо, което да се съгласи с нашата гледна точка. Много често ние не осъзнаваме как самите ставаме причина за разцепления като се стремим да привлечем хора на “нашата страна”. Често пъти сме много егоистични, за да бъдем загрижени за вредата, която нанасяме като говорим на хората или говорим за някого: “Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост на душата му: надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бърже тичат за да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа и оня, който сее раздори между братя” /Пр. 6:16-19/

Просто слушайки

На много от нас се иска да мислим, че “слушането” на клюка не е истина така лошо, както нейното разпространяване. Бог казва: “Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.” /Пр.17:4/. В 1Царе 24:9/ Давид казва на Саул: “Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти?” Добре, защо слушаме? Защо сме така склонни да вярваме най-лошото? Библията ни казва: “Любовта… всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.” 1 Кор. 13:7. Защо не кажем кротко, но твърдо: “Съжалявам много, но смятам, че ми казваш нещо, което не би трябвало да чуя. По-добре принеси това пред бога или пред тези, които са пряко засегнати…но не меси мен в това.

Няколко подобни увещателни думи ще спрат клюката още в нейния зародиш; най-малкото ще накарат тези хора да се замислят добре и за известно време да престанат да мислят върху проблемите на чужди хора, а се замислят върху собствената си обхода. Библията ни предупреждава да стоим настрана от клюките: “Одумникът обхожда и открива тайни; за това, не се събирай с оногова, който отваря широко устните си.” /Пр.20:19/

Белег на зрялост

“И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.” Мат.12:36.

С всяка дума, която изговаряме, ние правим избор. Ние или избираме да благославяме Бога, или да Го наскърбяваме като въставаме против Неговото Слово: “Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само онова, което е добро за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.” Еф.4:29.

Много често ние не взимаме присърце Божията заповед да пазим езика си. Да пази езика си от зло е белегът на истинска зрялост на Божието чадо. Апостол Яков казва: “Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.” Яков 1:26 Ние всички знаем, че “Сърцето е измамливо повече от всичко…” Ер.17:9 и затова е ле сно да оправдаем нашето поведение…но виж само колко е висока цената. Аз самата се убедих, когато пишех тази статия. Аз не искам моята обхода в Господа да е безполезна поради това, че не съм достатъчно зряла, да знам как да контролирам думите, които излизат от устата ми.

Една последна мисъл

Клюката и одумничеството са оръдия на Сатана. Той добре знае, че ако успее да ни раздели и накара да воюваме един против друг, то ние ще бъдем достатъчно заети, за да се организираме и взаимно да воюваме против него. Хубаво би било, ако сега се спрем за момент и се замислим добре и вземем в сърцето си твърдо решение повече да не изговаряме клюки и да не слушаме такива. Това можем да сторим чрез Божията благодат и решение да направим правилния избор.

Молим се за това

Може би има хора, пред които трябва да се покаеш, а може би в сърцето ти има горчивина и непростителен дух, които трябва да изповядаш, за да ти бъдат простени. Иди при Бога и оправи сърцето си пред Него. Той ще ти даде сила да сториш останалото. “Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила.” /Откр.19:7/ Може би това за теб е непосилна задача…но Бог те е призовал за свята невеста и ние трябва да сторим всичко необходимо “за да се приготвим”.