Развод и повторен брак – това е изпитание, пред което се изправя съвременната църква. Много християни – Божии деца – отиват в съда и искат развод. Какво казва Божието Слово по тези въпроси? Необходимо е да се изследва внимателно и да се открие истината в Него.
Преди да говорим по тези проблеми, нека отново погледнем какво е бракът. Бракът е Божие, а не човешко дело. Бракът е основополагаща институция, основен елемент на цялото човешко общество. Създаден е преди църквата, училището, обществото. Той е в основата на тези институции. Тези институции ще са здрави, ако браковете са здрави.
Бог създаде брака и принципите и правилата за него. Всяка атака срещу брака е атака срещу Бога, църквата и обществото.
Бракът е създаден, за да разреши проблема със самотата. Бог казва в Бит. 2:18: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” Същността на брака е общуването. Много проблеми възникват, когато то липсва между брачните партньори. Да си семеен е дарба. Има и дарба безбрачие. Всеки трябва да разбере своята дарба и да постъпи правилно според нея. Ако си встъпил в брак, трябва да имаш близко, интимно взаимоотношение със своя брачен партньор. Бог иска това взаимоотношение да се запази завинаги в брака. Ето какво се казва в Малахия 2:14: „Защото Господ стана свидетел между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветната жена” и в Притчи 2:17: „Която е оставила другаря на младостта си, и е забравила завета на своя Бог”. Тук се говори за брака като завет. В Ефесяни 5:22-31 брачният завет е сравнен със завета между Христос и Църквата: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените, нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна. Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата; понеже сме части на Неговото тяло [от Неговата плът и от Неговите кости]. "Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът".” Бракът е посвещение за служение на брачния партньор и децата и в най-трудните моменти. Казва се, че мъжът и жената са една плът. Когато хората поставят дейности или личности на мястото, което Бог е определил за техния брачен партньор, възникват проблеми. В началото Бог създаде един мъж и една жена, а не родители и деца. Това ни показва, че главното човешко взаимоотношение е между съпруг и съпруга. Разводът разваля точно това взаимоотношение. Между родители и деца не се прави заветно обещание, както при брака. Отношенията между родители и деца се установяват чрез раждането, а връзката между съпруг и съпруга – чрез заветно обещание. В основата на брака стои посвещението на брачните партньори един към друг. В Малахия 2:14 Бог описва жената, с която мъжът е сключил брак с думите „съпруга и заветна жена”. Заветът е бил най-тържественото, свято и обвързващо споразумение, което е можело да се направи между две страни. Той е представлявал посвещение, което е трябвало непременно да бъде спазено. Да бъдеш неверен към това посвещение или да нарушиш завета е означавало да бъдеш наказан със смърт (Еремия 34:18-20: „И ще предам човеците, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който направиха пред Мене, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му, юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и всичките люде на тая земя, които минаха между частите на телето, да! ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на ония, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.”; І Коринтяни 11:25-30: „Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата; защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.”)
Защо се стига до развод сред вярващите?
- Главната причина е в погрешното отношение към брака, защото християните са изоставили Божия стандарт. Изоставили са Библейската ценностна система и са приели светската.
- Друга причина за увеличаване на разводите при вярващите е недобрата подготовка за брака. Младите встъпват в брак с недобра, недостатъчна или никаква подготовка. Нямат познание за това какво представлява бракът и какво разрушава разводът.
- Често липсва решение за посвещение в брака, което както видяхме, е най-важното нещо за успешен, Библейски брак.
- Една от основните причини за разводите е изневярата.
- Друга важна причина е намесата на родителите във взаимоотношенията на децата им в брака. Много често те не искат да освободят децата си от семейното гнездо или пък проявяват все още голям контрол над тях. Това е в разрез с първия принцип на брака – оставянето, напускането, постановен още при установяването на брака в Бит. 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.”
- Много често брачните партньори търсят и се вслушват в съвети от неподходящи хора. Иска им се да чуят това, което на тях им се иска.
- Понякога получават правилни съвети, но не искат да им се покорят.
- Друга много важна причина е липсата на общение.
Много мъже и жени казват: „Аз не я/го обичам вече, нямам чувства към нея/него.” Това говори, че те не разбират, че при сключването на брак те са се обрекли във вярност, в посвещение за служение и че са сключили завета за цял живот. Поддържането на това посвещение става с решение на волята, а не на чувствата. Любовта не е само чувство – тя е и решение на волята в труден момент да постъпим по Божия стандарт. Много християни лекомислено преминават от един брак към друг, оставайки чувствата да ги водят. Чувствата обаче не са любов. Те идват и си отиват, а любовта следва Божиите заповеди. Ако един християнин покаже действие на любов в труден момент, чувствата ще се променят след известно време.
Разводът е убийство за брачното тяло. Християните трябва да не допускат в главите си мисли за развод. Когато възникне конфликт, те трябва да въздържат езика си и да не заплашват брачния си партньор с развод. Когато се развежда, човек губи много неща – губи себе си, миналото си, целите си, връзките, живота си, ... Донякъде разводът прилича на смърт – умъртвява се брачния завет. Човек е разочарован, огорчен, объркан. Медицината казва, че разводът е опасен за здравето на човека. Той е вид стрес, който заема второ място в една от таблиците (на д-р Холмс) за причините за стрес. Разводът може да доведе до инфаркт, инсулт, сърдечно-съдови заболявания, язва, депресия, ...
Божият план е бракът да бъде заветно посвещение за цял живот. В Малахия 2:14-17 се казва, че Бог мрази напускане и има предупреждение срещу неверността, похотта и насилието. В Матей 19:3-10 и Марк 10:2-12 Исус връща слушателите си в първоначалния план на Бога, че мъжът и жената се събират по Божията воля и Бог ги прави една плът и че „това, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва”. Бракът е образ и подобие на Бога и брачният завет е сравнен със завета на Христос с църквата. Бог участва пряко в брака и затова разводът е удар в самата същност на Бога.
Защо изобщо говорим за развод? Защото в Библията се говори за развод. Разводът е Библейско понятие и християните трябва да имат добро знание за него. Някои мислят, че Библията само осъжда и не разрешава развода. Както споменахме, в Малхия 2:16 Бог казва: „Аз мразя напускане”. На много места в Библията Бог е описан като съпруг, а Израил – като Негова невяста. В Еремия 3:8 Бог казва: „И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодействува, и Аз по тая именно причина я напуснах и дадох й разводно писмо”. Бог се развежда с Израил поради упорството му да се откаже от блудствата си. При някои обстоятелства разводът е правилен. Бог мрази това, което причинява развода и последиците от него, но Бог не мрази разведените. В някои църкви има много лошо и неправилно отношение към разведените (сякаш са извършили непростим грях).
Думата развод означава: „отрязвам, развързвам, отделям, отстранявам, изпращам, освобождавам, изгонвам”.
Как се появява разводът? Библията не дава директен отговор на този въпрос, но е ясно, че той е създаден от хората. Въпреки че разводът се признава, позволява и регулира в Библията, за разлика от брака, той не е част от Божия план за човека.
Съществуват около пет различни мнения по въпроса за развода и повторния брак:
1. Разводът е непозволен при никакви обстоятелства. Само смъртта може да прекрати един брак. Само в случай на смърт на единия от партньорите другият е свободен да се ожени повторно.
2. Разводът е позволен само в случай на прелюбодейство от страна на единия партньор. В този случай повторната женитба е забранена.
3. Разводът и повторният брак са позволени, ако партньорът е извършил прелюбодейство.
4. Разводът и повторният брак са позволени само в случай на прелюбодейство и/или ако невярващият партньор реши да напусне съпруга/та си.
5. Разводът и повторният брак са позволени по ред причини. За да се разбере точният отговор, трябва да се изучат пасажите, които разглеждат този проблем. Това са:
Второзаконие 24:1-4; Малахия 2:13-17; Матей 19:1-12; ІКор.7:10-16; Матей 5:27-32; Лука 16:18; Марк 10:2-12; Рим.7:2-3. Изучете много добре тези пасажи и помолете Святият Дух да ви открие истините от Библията по въпроса за брака, развода и повторния брак.
Идеята за развода се засяга още в СЗ – Второзаконие 24:1-4: „Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си. а тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж. Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена, то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.” Тук Мойсей постановява съществуващата вече практика. Причините за развода са дадени доста обобщено и не е възможно да се анализират с точност. И все пак можем да разграничим три стъпки за осъществяването на развода:
Първа стъпка – има разводно писмо в писмена и ясна форма. Това разводно писмо е официален публичен документ. То дава възможност на разведените да се оженят повторно. Кое е особеното тук? За да се напише разводното писмо, е нужно време. Никой не би могъл в гнева си да се разведе устно. Написването е било съзнателна и обмислена постъпка, която е била и узаконена.
Втора стъпка – писмото трябва да се връчи лично. Писмото не може да се връчи от трето лице, някой посредник.
Трета стъпка – този, на който е дадено разводното писмо, трябва да бъде отпратен от дома, да си вземе багажа и да напусне. Така се разрушава брачният завет.
Бог мрази развода и макар че всички разводи са в резултат на грях, Той го позволява в строго определени граници. Бог не е създал развода, но е наложил правила за него, като с тях Той желае да попречи на хората да си навредят повече, отколкото биха могли да понесат. Освен това Той не насърчава глупавите и прибързани разводи. Процедурата за развода и правилата за него, изложени в пасажа от Второзаконие, целят да осуетят развода и да накарат брачните партньори да не бързат с него, а да обмислят взаимоотношенията си.
Малко преди времето на Христос юдейската школа на Шамай тълкува наредбата за развода като приложима само в случай на изневяра, докато школата на Хилел разширява обхвата й и я отнася към всички случаи, при които нещо в съпругата не удовлетворява съпруга. Разводът е забранен, ако съпругът несправедливо обвини съпругата си в предбрачна невярност (Втор. 22:13-19) или ако мъжът е заставен да се ожени за момиче, което е прелъстил (Втор. 22:28-29). Книжникът Ездра налага развод в случаите на брак с жени от езически произход (Ездра 9-10 глави; Неемия 13:23-31).
В НЗ Исус Христос заклеймява развода и повторната женитба като прелюбодейство. Той не казва, че човек не може да раздели на две това, което Бог е съединил, а подчертава, че то не трябва да бъде разделяно. В Евангелието на Матей 19:3-9; Марк 10:2-12 и Лука 16:18 се допуска развод поради прелюбодейство, но не се разрешава повторен брак. За какъв вид прелюбодейство става въпрос? В целия НЗ гръцката дума за прелюбодейство „порнео” се използва, за да опише всяка форма на незаконен и противоестествен секс – проституция, прелюбодейство, хомосексуализъм, кръвосмешение, педофилия, содомия. Разводът при тези случаи не е задължителен, а само позволен. Можеш да простиш на брачния партньор, да му помогнеш да се покае и да продължиш да градиш брака си. Понякога може да е направена еднократна изневяра и човекът да съжалява за всичко това. Не можеш да смяташ, че това е причина за развод. Например: Една млада жена, която иска да се разведе с мъжа си, търси повод за това. Тя го тласка към изневяра и когато това се случи, тя използва този повод, за да се разведе с него. В пасажите от Матей 5:32: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.” и 19:9: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.” не става въпрос за еднократна изневяра, а се има предвид безнравственост, която показва упорито желание да остане неверен. Произходът на развода поради сексуален грях идва от идеята, че Бог Отец е описан като съпруг на Израил и когато евреите се отклоняваха в идолопоклонство, което е духовно блудство, те изневеряваха на своя Бог (Езекил 23:17-29; Еремия 3:1-8; Исая 50:1; Осия 2:2 и 1:9). Бог се развежда и оставя Израил, но когато евреите се покайват, Той им прощава и ги приема отново (Осия 2:14-23; 3гл.).
Апостол Павел разглежда въпроса за развода в І Кор. 7 глава. В стихове 10-11 говори за развод между вярващи, в стихове 12-16 разглежда ситуациите между вярващ и невярващ партньори.
Развод между вярващи – І Кор. 7:10-11: „Жена да не оставя мъжа си; (но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.” Учението на апостол Павел за развода между вярващи е същото като на Исус. Забранява се на вярващите да се развеждат, защото Бог стои зад техните бракове и няма невъзможна ситуация. Има нежелание да се положат усилия за спасяване на брака. Бракът на двама вярващи е силно свидетелство в този свят, тъй като той е образ и подобие на Бога. Затова в тези стихове виждаме заповедта: „Жена да не оставя мъжа си и мъж да не напуща жена си”. Стих 10 продължава: „но ако го остави, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си”. Или – ако жената не се покори на заповедта в ст. 10 и напусне мъжа си, тя трябва да остане неомъжена и да направи опит да се помири с мъжа си. Ако се омъжи за друг, това е още една стъпка на непокорство и влиза в непоправима ситуация – върши грях на прелюбодейство. Вярващият трябва да се покае и да поднови по законен ред първия си брак.
Вярващите са длъжни да положат всички усилия за възстановяване на брака си. Ако е нужно, трябва да се приложи църковната дисциплина, описана в Матей 18:15-17.
Когато двама вярващи погрешно се разведат, в Божиите очи те вече са неженени. Ако продължат да имат сексуална връзка, те вършат прелюбодейство. Те вече са лишени от правата, привилегиите и задълженията на брака. Те вече имат други задължения – те трябва да останат неженени или да се помирят. Докато не се оженят отново един за друг, всички права, задължения и привилегии в брака, не им се полагат. Вярващите трябва да знаят и още нещо много важно – влизайки в Христос със своята вяра, те са поставени вече на своите духовни позиции. Бракът е една от духовните позиции, в които вярващият е поставен и има своята духовна власт. Една от главните цели на Сатана е да накара вярващите да отстъпят от своята духовна позиция, която имат в брака. Това е високото място, на което Бог е поставил брачните партньори и те никога не трябва да напускат тази позиция.
Развод между вярващ и невярващ – І Кор. 7:12-16: „А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети. Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир. Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?” Пасажът започва с думите на Павел: „А на другите казвам аз, не Господ”. Това не означава, че този съвет не е Боговдъхновен, защото цялото Слово е Боговдъхновено, а че се дискутират неща, които Исус не е разисквал. Изразът: „А на другите” предполага съществуването на друга група християни, с други проблеми. Това са вярващи с невярващи брачни партньори. Когато се обмисля развод между вярващи, те могат да разчитат на Божието Слово и Святия Дух. Има възможност за покаяние, помирение и църковно дисциплиниране, което трябва да се задейства, ако вярващите откажат да се смирят. За такъв брак има надежда да се възстанови. Ако това се практикува в църквите, разводите сред вярващи ще намалеят, а може и да изчезнат.
Съвсем друга е ситуацията, когато вярващият обмисля развод с невярващия си партньор. Невярващият не разполага с гореспоменатите средства за смирение, затова същото настояване за помирение е невъзможно. Не съществува същия вид надежда. Затова и апостол Павел на изисква подобни неща. В стихове 12-14 той съветва вярващия да не се развежда с невярващия брачен партньор, ако той е съгласен да живее с него и да направи всичко възможно да спаси брака си от развод с надеждата, че със своята вяра може да повлияе върху невярващия, „защото невярващият се освещава чрез вярващия.” Това не означава, че невярващият е спасен, а че заради вярващия брачен партньор Бог отделя в специална позиция невярващия и той е изложен на благодатното действие на Святия Дух. Също и заради децата – те са отделени от другите и са поставени под грижите на Бога и влиянието на вярващия родител върху тях е голямо. Ако невярващият брачен партньор иска да продължи брака си с вярващия, то вярващият не трябва да търси развод при проблеми в брака. В Римл. 12:18 апостол Павел пише: „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.” Вярващият не трябва да прави нищо, което да предизвиква развод, а напротив – да направи всичко възможно, за да съхрани брака си. Някои християни искат да се отърват от невярващите си брачни партньори, въпреки че невярващият няма желание за раздяла, особено когато брачният партньор пие или е безотговорен. Християните не трябва да се стремят към разрушаване на брака, а към неговото изграждане. Винаги има надежда за такъв брак (с малки изключения) да се оправи и да продължи напред.
В ст. 15 се казва: „Но ако невярващият напусне, нека напуснe”. Ако невярващият изрично желае разделяне, развод, то не трябва да му се пречи. Много вярващи от погрешно разбиране не дават развод, което е неправилно. След като невярващият иска развод, вярващият трябва да му го даде. Най-добре е да се използва развод по взаимно съгласие.
Когато невярващият напусне, вярващият е освободен от всички брачни задължения. В този текст няма задължение за помирение или повторно събиране с този човек. След раздялата невярващият може да се ожени за когото си иска, но вярващият има заповед за женитба – „Само в Господа”. Вярващият не бива да се жени за невярващ, дори ако това е бившият му брачен партньор. В ст. 15 има и едно много важно уточнение: „Бог обаче ни е призовал към мир”.
В християнския брак Бог не желае разхлабени връзки, а разрешаване на проблема. Бог иска мир в брака и това се постига, когато има нормален брак. Често се дават погрешни съвети и вярващият партньор се опитва всякак да задържи невярващия си партньор, независимо че той е напуснал и иска развод. Въпреки че невярващият не иска да се върне вкъщи, вярващият остава вкопчен в него години наред, а може и цял живот. В това няма нищо мирно, а само напрежение. Непрекъснатото напрежение във взаимоотношенията разстройва, огорчава и наранява. Бог иска с това да се приключи и да настане мир. Вторият погрешен съвет, който се дава при такива ситуации, е да се разделят партньорите за известно време. Раздялата е средство за бягство от проблемите, вместо за разрешаването им. Раздялата може да е временна – за няколко дена, при което брачната двойка да размисли за проблемите си, но повече е опасна, тъй като се поражда лъжливо чувство за свобода и могат да паднат в сексуални изкушения.
Искрено се надяваме, че сте получили отговори на някои от въпросите си относно темата за развода. Съветваме ви да четете стиховете от Библията, касаещи развода и да разсъждавате върху тях отново и отново, за да имате правилно, Библейско разбиране за развода. Ако имате нужда от съвет за себе си или за свои близки или приятели, търсете компетентна помощ!
Бог да ви благославя и развива брачните ви взаимоотношения, както и отношенията ви с родителите и децата!